Позиция


Успешните реформи

Повече от тридесет години, у нас и по света, непрекъснато се говори за реформи – като се започне от „Планът Балцерович“ и „Перестройката“ ... та се стигне до реформите в Гърция и тези на Ким Чен Ун; икономически, образователни, пенсионни, съдебни, здравни и редица други. Кои са успешните реформи? Има ли работещ модел?

Времето неминуемо ще покаже.

У нас почти не се говори за 500-годишния юбилей от Реформацията, докато в Европа и по света, това е значима тема от 2008 г. насам[1]. Впрочем, интелигентният човек почти винаги избягва да се доверява, когато му предлагат старателно подбрана информация, а предпочита сам да изследва, да проверява и да намира това, което представлява интерес за него и за обществото. В този ред на мисли, много лесно може да се провери, че Реформацията е най-успешната реформа, която е осъществявана някога. Безспорно заковаването на 95-те тезиси на 31 октомври 1517 г. на вратата на църквата „Вси светии“ във Витенберг е важно събитие, но само по себе си то не е нито необичайно, нито революционно. Така се е осъществявал по това време общественият дебат. По-скоро революционно и необичайно е съдържанието на тезисите. Идеите, които те пораждат, надхвърлят тесните църковни и национални граници и с времето се разпространяват по всички континенти. А според някои съвременни богослови,[2] въздействието на Реформацията не е приключило, но продължава дори и до днес. Ще бъде коректно да отбележим, че човекът, влязъл смело в битка със статуквото, с корупцията и злоупотребата с власт през XVI век, 34-годишният преподавател от богословския факултет на Витенбергския университет, д-р Мартин Лутер, едва ли си е представял, че неговите действия ще предизвикат поредица от толкова значими и всеобхватни промени. Макар изложените от него концепции да са чисто богословски, те предизвикват редица обществени промени – в езика, в културата, в политиката, в изкуството, в образованието, в разбирането за свободата. Също така не може да не признаем и неговата изключителна твърдост и принципност, когато, повикан във Вормс, пред германския райхстаг, пред императора на Свещената римска империя, Карл V и пред папските легати, да даде обяснение за това, което е говорил и писал, заявява: „докато не бъда убеден с доказателства от Писанието, с ясни и разумни аргументи ... не мога и не искам да се отрека от нищо, защото, да извърша нещо против съвестта си, не е нито безопасно, нито полезно. Бог да ми е на помощ, Амин![3] (По-късно думите му са интерпретирани така: „Hier stehe ich und kann nicht anders! Gott helfe mir, Amen!“ – „Тук стоя и не мога другояче! Бог да ми е на помощ, Амин!“) В своето търсене на солиден аргумент за защита, д-р Мартин Лутер се позовава на Библията. В нея той намира неоспорим критерий за вяра, за морал и етика, за обществени и лични взаимоотношения. Свещеното Писание е и причината за промяната във неговите възгледи и отстояването им. По късно това е дефинирано като едно от петте сола на евангелската вяра – sola scriptura (само Светото Писание).

Аргументът sola scriptura е валиден и днес. В Библията са записани непреходни истини и непоклатими принципи, които могат да реформират успешно личния и обществения живот.

Прочети я!

===============================================================

До Кмета на община Перник

г-жа Росица Янакиева


До всички граждани на

гр. Перник

О Т В О Р Е Н О    П И С М О

от

Евангелска петдесятна църква

гр. Перник

www.epc-pernik.com

Уважаема Госпожо Кмет,

Уважаеми съграждани,

На 22 май 2012 г. всички  жителите на Перник изпитахме нещо, което до този момент не се беше случвало в града ни с такава сила. Трусът раздвижи не само земните пластове, но и всеки един от нас в една или друга степен. Едва ли има човек, който дълбоко в себе си да не e преосмислил цялостния си мироглед след подобно преживяване. За съжаление малко са тези, които си зададоха правилните въпроси и намериха правилните отговори.

Като църква, ние още от създаването си през 1920 г. полагаме усилия за повишаване на религиозната просвета и духовното благосъстояние на жителите на гр. Перник. Заедно с честната и почтена работа за града ни, ние не сме спирали да молим Бога за духовно благословение на Перник и обръщане на хората към Господ Исус Христос. Няма богослужение, на което да не се молим и за хората избрани на власт, независимо към коя партия принадлежат. Въпреки това, особено през последните години, ние забелязваме тревожна и трайна тенденция управляващите от община Перник да пренасочват духовния и културен живот на града ни от християнството към езичеството. С това отворено писмо искаме да издигнем пред всички истината, която ще помогне на нашите съграждани да намерят обяснение на случващото се и да се променят към добро.

1. Какво считаме за нередно в живота на гр. Перник?

Начинът на управление и взимане на решения са продиктувани все повече и повече от алчността и сребролюбието, дефинирани от Библията като грях. Докато всеки от Вас в личния си живот е свободен да решава как да постъпва и носи персонална отговорност за действията си пред Бога, то има едно събитие, което Вие като управници години наред натрапвате на града ни като нещо градивно и позитивно. Гордеете се с фестивала Сурва без да осъзнавате, че тази мерзост пред Бога ще достигне своя предел и Господ ще се разгневи. Не обикновеният човек, а вашите културтрегери го превръщат езически ритуал.

Замислете се върху следното:

- Според сайта http://surva-bg.com/, българският обичай Сурва, е свързан с бог Зурван и култът към този бог е все още запазен при нас – това е мерзост пред Господа Исуса Христа!

- В своята същност кукерите имат окултен характер и много хора без да осъзнават се подлагат на въздействието на злите сили – това е мерзост пред Бога!

- Счита се, че магическите танци на кукерите имат силата да прогонват злото – това освен глупост, е мерзост пред Бога!

- Почти във всяка сурвакарска група присъства образът на православния свещеник,
осмиван, подиграван и поруган - това е мерзост пред Бога!

Това са само малка част от нещата, характерни за фестивала, които директно застават срещу Бога и отхвърлят онова, което Той е заповядал на човеците да вършат.

2. Какво казва Господ в Библията за тези неща?

Господ недвусмислено е заявил в Своето Слово, което е Библията, че мрази греха, суеверията, идолопоклонството и синкретизма. Нека да видим какво казва Господ за нещата, които описахме по-горе:

В Изход 20 гл. е записано:

    20:3. Да нямаш други богове освен Мене.
    20:4. Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята;
    20:5. да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят,
    20:6. а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.

 

В Левит 19 и 20 гл. е записано:

    19:31. Да се не отнесете към запитвачите на зли духове нито към врачовете; не ги издиряйте та да се осквернявате чрез тях. Аз съм, Господ вашият Бог.

    20:6. И човек, който се отнесе към запитвачите на зли духове и към врачовете за да блудства след тях, против оня човек Аз ще насоча лицето Си и ще го изтребя изсред людете му.

 

В 2 Летописи 36 гл. е записано:

    36:15. И Господ Бог на бащите им ги предупреждаваше чрез Своите посланици, като ставаше рано и ги пращаше, защото жалеше людете Си и обиталището Си.

    36:16. Но те се присмиваха на Божиите посланици, презираха словата на Господа, и се подиграваха с пророците Му, догдето гневът Му се издигна против людете Му така, че нямаше изцеление.

3. Какво трябва да направим?

Не искаме да ни разбирате погрешно! Ние не търсим дивиденти в своя полза от земетресението, както мнозина направиха, нито искаме да всяваме паника сред съгражданите си. Нашата загриженост за града е голяма, молим се и постим за милост пред Бога, Той да запази града ни от бедствия.

Нашата отговорност обаче е да кажем на всички, че Господ е Бог справедлив, и според записаното в Римляни 6:23 „…заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.“

В края на Новия завет, в книгата Евреи 12:25-29 Господ се обръща към всички нас с думите:

25. Внимавайте, да не презрете този, Който говори; защото, ако ония не избегнаха наказанието, като презряха този, който ги предупреждаваше на земята, то колко повече не щем избегна ние, ако се отвърнем от Този, Който предупреждава от небесата!

26. Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: "Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето".

27. А това "още веднъж" означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят.

28. Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим
благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание;

29. защото нашият Бог е огън, който пояжда.

 

Обръщаме се към всички с думите, записани в 2 Коринтяни 5:20

„И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога“

Потърсете компетентното мнение на уважавани богослови, които сте канили в града ни и не натрупвайте още грехове върху себе си и града ни. Не осигурявайте форум на  маскаради, концерти и шоута, които се подиграват с Божието име.

 

ПОКАЙТЕ СЕ! - ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден (2 Коринтяни 6:2).

Отхвърлете нечестието, спрете това позорно сборище, наречено фестивал „Сурва“.

Не търсете врачки и екстрасенси, потърсете Господ Исус Христос, който жертва Себе Си на кръста за нас и ни спаси.

Нека започнем оттук и да се обърнем към Бога за спасение. Намерете Библия, посещавайте някоя традиционна протестантска, православна или католическа църква, разберете какво Господ иска от нас, защото „краят на всичко е наближил“ (1 Петрово 4:7).

 

ПОКАЙТЕ СЕ!

Господ да има милост към нас!

 

13 юни 2012 г.
гр. Перник


    ===============================================================

    Спасителна служба

    На един опасен морски бряг, който се оказал гибелен за много кораби, преди време имало малка, неугледна спасителна служба. Сградата, която използвали, приличала на колиба и имали една единствена лодка, но шепата доброволци бдели неотлъчно на поста си и неуморно, без оглед на риска за собствения си живот, се осмелявали да вадят корабокрушенци от морето ден и нощ. Благодарение на този удивително малък спасителен пост били спасени толкова много хора, че скоро за него говорели навсякъде. Мнозина от тези, които били спасени, а също и хора от околността били готови да жертват на драго сърце време, пари и енергия за неговата поддръжка. Купили нови лодки и обучили нови екипажи. Малката спасителна служба започнала да се разраства и развива.

    Мизерната и зле оборудвана сграда вече не харесвала на мнозина от благодетелите. Спасените все пак се нуждаели от малко по-комфортно място за свое убежище от бурята. По тази причина временните нари били подменени с истински легла и разширената вече постройка била оборудвана с по-добри мебели. След тези подобрения морската спасителна служба вече се радвала на една растяща популярност сред тези мъже като място за почивка и отдих; те я обзавели още по-уютно, тъй като тя им служела като някакъв вид клуб. Все по-малко доброволци били готови да излизат на спасителни акции, поради което, ако някой искал да ползва спасителните лодки наемал собствен екипаж. Все пак гербът на морската служба за аварии и бедствия все още украсявал всички помещения и от тавана на стаята, в която обикновено празнували приемането на някой нов член на клуба, висял моделът на една голяма спасителна лодка.

    Някъде по това време край брега се разбил един голям кораб и наетите за спасителната акция моряци се завърнали с препълнени лодки с премръзнали, измокрени до кости и полуудавени хора. Между изтощените и мръсни корабокрушенци имало ориенталци и черни. В хубавият клуб настъпил хаос. Поради тази причина управителният съвет се разпоредил веднага навън да се построят душ-кабини, та корабокрушенците да могат да бъдат основно почиствани преди да влязат в клуба.

    По време на следващото събрание настъпил спор между членовете. Повечето искали дейността на спасителната служба да бъде преустановена, тъй като носела неприятности и пречела на нормалната дейност на клуба. Някои обаче застъпили гледището, че спасяването на живот трябва да е първостепенна задача и че в крайна сметка ситуацията трябва да се счита за животоспасяваща. При последвалото гласуване тяхната кауза загубила. Дали им да разберат, че ако за тях живота на всички тези изхвърлени на брега корабокрушенски типове е толкова важен, биха могли да си построят някъде другаде своя спасителна станция.

    Така и направили.

    Минали години оттогава. Новата спасителна служба претърпяла същите промени като първата и се превърнала в клуб. Така се стигнало до създаване на трета, но и този път същата история се повторила. Ако човек посети днес този бряг, ще открие внушителна редица от затворени клубове по протежение на крайбрежната улица. Той все още се оказва гибелен за много кораби; поне за повечето от корабокрушенците, които се удавят.

     

    Wedel, Theodor O., Evangelism – the Mission of the Church to Those Outside Her Life, The Ecumenical Review, Oktober 1953

    Wheatcroft, R., Paraphrase, Letter to Laymen, Maj-Juni 1962