История


Евангелската петдесятна църква в Перник е една от първите петдесятни църкви в България.

Историята на нейното създаване ни връща към далечната 1920 година. По това време в Перник има малка група хора, които редовно посещават православните богослужения, но желаят да знаят повече за Библията. Често те се събират заедно да четат Словото Божие и да разискват върху него. Между тях има инженери, лекари и един магазинер. По това време Перник е "обетована земя" за много хора, тъй като мината може да им предложи работа. Магазинерът Георги Мирковски има милостиво сърце. Той дава подслон на неколцина бедни миньори, като ги приютява в една барака, бивш склад. Миньорите заживяват в комуна, делейки всичко по равно, а Георги Мирковски често им чете от Библията. След известно време, без някой в Перник да е очаквал това, пристига особен гост: Дионисий Заплишний, руснак, дошъл от САЩ в България, тъй като  съпругата му е българка. Неговата мисионерска дейност го прави известен като основател на петдесятното движение в България.

Така през 1920 г. възниква петдесятната църква в  Перник.

В началото църквата съществува като свободна църква. През 1931 г., с условието, че ще запази своята идентичност, тя става член на създадения през 1928 г. Съюз на евангелските петдесятни църкви. 

Магазинерът Георги Мирковски осигурява първите три постоянни места за богослужения. Милан Петров, директор на мината, член на църквата, осигурява салона на театъра за големите християнски празници – Рождество Христово и Великден. Църквата расте, ръководена от усърдни пастири и със собствени сили построява свой молитвен дом на улица „Отец Паисий“.

Настъпват обаче тежки времена. През 1948 – 1949 г. комунистическата власт скалъпва процес срещу евангелските пастири в страната (реабилитирани 1991 г.). Християните в Перник са подигравани, оклеветявани, заплашвани и арестувани. През 1974 г. църковният дом е разрушен. Единадесет месеца по-късно, вследствие настойчиви молби, църквата получава под наем изоставена къщичка в района на завод „Благой Попов“. През 1982 г. и тя е съборена и  църквата остава за пет години без подслон. 

Следващият адрес е ул. „Зоя Космодемянская“ (зад Домостроителния комбинат) в една отчуждена къща. Въпреки мизерната обстановка, калта и тъмнината, църквата преживява духовен подем. Много жадни души намират пътя към Бога. Скоро сградата се оказва тясна и през 1991 г. общината дава под наем помещение, което се намира на улица „Софийско шосе“ 15. В него църквата продължава своите богослужения до август 2001 г., след което е обявен търг и то става собственост на частен търговец на едро. За пореден път евангелските вярващи са без свой молитвен дом. 

В продължение на три години и половина се провежда само по едно богослужение седмично – в неделя от 9 часа в кино „Кракра“. Междувременно започват да функционират десетина домашни групи, които донякъде компенсират нуждата от наставление и братско общение. Вярващите  усърдно се молят и Божият отговор не закъснява. 

На 29.08.2001 г. е закупен имот на улица „Алеко Константинов“ 10, а на 15.07.2002 г. започва строеж на собствена църковна сграда. С приключването на довършителните работи по сутерена и залата за богослужения, на 22.12.2004 г. завършва първият етап от строителството. Тържественото откриване на новата църковна сграда се извършва с литийно шествие на 17.06.2006 г. и освещаване на 18.06.2006 г. През 2010 г. става окончателно готов и мансардния етаж.

Историята на църквата може да се проследи без прекъсване и достатъчно ясно по изискваната от закона регистрация – в съответните архиви. 

През годините на своето съществуване ЕПЦ Перник е била благословена с много добри пастири – богобоязливи мъже, ревностни за Божието дело, благодарение на чийто труд църквата днес е това, което е:


Нашата църквата е отворена за всеки, който иска да слуша Библейските истини. В официални богослужения, библейски курсове, молитвени събрания, както и младежки сбирки, събрания за жените, домашни групи и специално организирани празници се проповядва истината за спасението на човешката душа, издигат се християнските ценности, работи се за изграждане на християнски характер и поведение у вярващите, утвърждават се взаимоотношения на братска любов и подкрепа.

Всяка година се поставят акценти върху различни празници: ден на благодарността, ден на християнското семейство, Благовещение и т. н. Разбира се, всеки път тържествено се празнуват големите християнски празници: Рождество Христово и Възкресение. Кафе-клуб, библиотека с християнска литература, аудио и видео касети, CD/DVD, мултимедия са на разположение на вярващите. Всичко това помага църквата да се придържа към главното направление - да представи на другите Христовото учение и да изяви Неговата любов. 

Подробна история на църквата можете да изтеглите оттук: Подробна история